bg 
За Нилс Вестергард творението вече не е съзнателно решение — то просто определя структурата на живота му. Тъй като твори от детството си, изкуството се превърна в постоянна част от него още в ранна възраст, нещо, което оформи начина, по който работи умът му. Днес то функционира почти инстинктивно. Както при решаването на кръстословица, той не го обмисля прекалено; всеки ден започва с избора на нещо от постоянно нарастващия списък с проекти и се заема с работа. Любопитството му продължава да го привлича към нови интереси, които неизбежно се връщат към неговата артистична практика, разширявайки този списък още повече.
Градът като жива система
Творчеството на Уестергард е дълбоко свързано с мястото. Както сам казва, изкуството се създава от хората, а хората се формират от заобикалящата ги среда. Един от най-ясните примери за тази връзка е неговата серия с велосипеди, създадена скоро след преместването му в Амстердам. Желаейки да се свърже истински с града, вместо да попадне в рутина между ателието и дома, той започна да носи фотоапарат навсякъде, наблюдавайки всеки велосипедист, който минаваше покрай него. Този прост акт на внимание се превърна в начин да се впише в ритъма на града. Чрез него той се свърза не само със самия Амстердам, но и с хора, които по-късно щяха да играят важна роля в други проекти.
Ричмънд обаче остава най-определящото място в живота му. Не винаги е ясно къде свършва градът и къде започва той самият — двете се сливат — но присъствието му непрекъснато влияе върху решенията, мирогледа и визуалния му език.
От сиво към цветно
Дълго време Уестъргард работеше почти изцяло в нюанси на сивото. Този избор беше отчасти продиктуван от практични съображения: черната и бялата боя бяха достъпни, лесни за пренасяне и безкрайно гъвкави. Само с две бутилки в раницата си той можеше да създаде творба навсякъде. С течение на времето бюджетите нарастваха и обстоятелствата се променяха, което позволяваше на цветовете да навлязат по-свободно в творчеството му. Процесът ставаше по-хаотичен, но и по-богат. В края на краищата животът съществува в цвят — и приемането на тази сложност се превърна в предизвикателство, което си струваше да бъде преследвано.
Невидимата работа
Както при много творци, това, което го изтощава най-много, не е самото творчество, а всичко, което го заобикаля. Административни задачи, данъци, имейли — постоянният фонов шум на професионалния живот. Той признава, че може би и там се крие някаква форма на творчество, но това не е видът, който му дава сили.
Киното като визуална основа
Киното заема централно място в концепцията на Уестергард за създаването на образи. Тъй като е изучавал кино, голяма част от неговия визуален речник произхожда именно оттам. Той ходи често на кино, а по-старите му скицници са пълни с разпечатани кадри от филми, а не с традиционни рисунки. Въпреки това, когато се натъкне на изключителна картина или скулптура, въздействието може да бъде дори по-силно.
Другите форми на изкуство, като танца или модата, не му допадат по същия начин — въпреки че той ги уважава. Именно тази дистанция направи работата по спектакъла за германската хореографка Пина Бауш особено интересна, като го принуди да превърне уважението в искрена признателност — упражнение, което той цени дълбоко.
Изкуство отвъд екрана
Когато го попитаха какво би искал да се промени в начина, по който възприемаме изкуството днес, отговорът му беше кратък и ясен: по-малко телефони, по-малко екрани и повече физическо присъствие. Изкуството е осезаемо, човешко и истинско. Ако ограничим контактите си само до цифрови изображения, предупреждава той, рискуваме да го предадем изцяло в ръцете на изкуствения интелект.
Оставяне на място за интерпретация
Уестергард отказва да определи какво трябва да изпитват зрителите, когато стоят пред неговите творби. Всяка творба носи свои собствени мотиви и намерения, което прави невъзможно да се даде универсален отговор. Ако има някаква надежда, тя е просто хората наистина да видят творбата.
Влияния и звук
Сред творците, които са повлияли на неговото мислене, са Бет Кавенер Стичър, Мишел Гондри, ARYZ, Aesop Rock и Бенкси — фигура, която често е обект на критики, но в очите на Уестергард е безспорно ефективна. „Да постигнеш толкова много с толкова малко заслужава уважение“, отбелязва той.
Музиката съпътства творческия му процес, макар и не по някакъв конкретен или сантиментален начин. Ако трябваше да избере, всичко от Aesop Rock би било подходящо.
С поглед към бъдещето
Когато става дума за бъдещи таланти, които заслужават да бъдат отбелязани, Уестъргард посочва своите колеги от екипа на MSC, както и артисти от родния си град: Емили Хер, Иън Хес, Илай Макмълън и Матю Риа — творци, които черпят вдъхновение от мястото, процеса и упоритостта.
В света на Уестъргард изкуството не е миг на вдъхновение. То е ежедневен акт на наблюдение, свързване и отдаденост — начин да се движиш из градовете, през времето и през самия живот.
Можете да го следвате в Instagram, за да разгледате още от творбите му, или да посетите директно уебсайта му.
