bg 
Панайотис Кофас не започна кариерата си като фотограф — той е учил машинно инженерство и е работил в тази сфера до 28-годишна възраст. Фотографията влезе в живота му на 26 години, първоначално като лично бягство, като тихо място за изява в труден период. Но тази творческа пауза бързо се превърна в страст. А страстта се превърна в професия.
Въображението като отправна точка
Това, което го очарова от самото начало, беше силата на въображението — идеята, че една мисъл, един умствен образ, може да придобие форма през обектива. „Удовлетворението, което изпитвам, когато нещо, което съм си представил, се превръща в образ, е огромно“, казва той. „Това е почти пристрастяващо.“
Влюбвам се в изкуственото осветление
С техническа изтънченост и искрена любов към изкуственото осветление, Панайотис създава изображения с отличителен стил: смело, многопластово осветление, сложни цветови взаимоотношения и изключително внимание към детайла.
И все пак, както сам обяснява, той позволява на всеки проект да го води. „Фотографията винаги е непредсказуема — и в това се състои красотата ѝ. Всеки човек, всяко място носи нова енергия и нова история.“
Романтизмът като начин на живот
Това, което той се стреми да предаде чрез фотографиите си, е романтизъм. Не непременно в класическия смисъл на думата, а нещо по-дълбоко — свързано с мечтите, желанията и красотата, която често остава незабелязана. „Искам снимките ми да накарат зрителя да се замисли, да почувства нещо. Да погледне отново на света с чувство за романтизъм.“
Музиката като ритуал
Докато монтира, той винаги работи с неизменен музикален спътник: сериала „Guru and the Jazzmatazz“. Тази музика не е просто саундтрак — тя е част от ритуала, част от умствената концентрация. Когато става въпрос за вдъхновение обаче, той е отворен за всичко: от класически рок и метъл до хип-хоп. „Музиката е образи“, казва той. „Винаги съм си представял как би изглеждал музикалният клип към всяка песен, която слушам.“
Киното и вдъхновението от ежедневието
Киното е основна отправна точка. Често един-единствен филм може да даде тласък на идеи за цели фотосесии — осветлението, композицията, ритъмът — всичко това го влияе дълбоко. Но вдъхновението не спира дотук. „Една добра храна, един разговор, сянка по стената — всичко може да те вдъхнови, стига да си отворен.“
Влиянията, които са го формирали
Сред творците, оказали влияние върху него, Хелмут Нютон се откроява със своята впечатляваща естетика и безкомпромисен динамизъм. Гуру, разбира се, остава музикалната основа на неговия свят. Сред близките си приятели той споменава Insane51 – графити-художника, който го е подтикнал да се занимава сериозно с фотография, и Гиоргос Серепас – автор на книги, изпитващ дълбока любов към Томас Пинчън.
Накрая той обръща внимание на Дейвид Линч, чийто мрачен и атмосферичен кинематографичен поглед е оставил траен отпечатък върху начина, по който той възприема — и оформя — светлината.
Можете да го следвате в Instagram, за да видите още от творбите му, или да посетите директно уебсайта му.
