Колумбийската художничка на стенописи Катерин Мартинес, известна като Cucaracha Biónica, е изградила своята художествена практика около връзката между жените, мястото и преображението. Чрез стенописите, които създава в общественото пространство, нейното творчество изследва представянето на жените, колективната памет и дълбоката връзка между хората и природната среда, която ги заобикаля. Нейният творчески път е оформен от нуждата да разказва истории за овластяване, съпротива и изцеление, като винаги поставя жените в центъра на разказа. Чрез стените и общностите нейните стенописи се превръщат във визуални диалози – пространства, където местните истории, традициите и ежедневните преживявания се превръщат в образи, които подчертават идентичността и чувството за принадлежност.

Започвайки от мястото
Всяка стенопис започва много преди боята да докосне стената. За нея творчеството започва с проучване, наблюдение и задълбочаване. Пристигането на ново място означава да разбереш хората там, техните обичаи и, най-вече, ролята, която жените играят в него. Тяхната работа, ритуалите и ежедневните им практики съставляват основата, върху която се развива всяко произведение. Всяка стенопис е различна, защото всяко място има свой собствен характер. Историите, ритмите и колективното знание на това място се превръщат във фундамента на проекта, преведени в визуален език, който остава автентичен спрямо общността, към която е насочен.
Околната среда като място за среща
Околната среда не е просто източник на вдъхновение, а и отправна точка за целия процес. Пейзажът, общността, паметта и местната култура се преплитат в това, което самата тя описва като творческа среща. Вместо да твори от разстояние, тя изгражда творбата си чрез пряк контакт с мястото, като позволява на всяка стенопис да възникне естествено от околната среда, вместо да се налага върху нея. Мястото се превръща едновременно в тема и в сътрудник.
Цветът като емоция
Цветът заема централно място в нейния художествен език. За нея цветът е много повече от естетически избор; той представлява мощен инструмент за предаване на емоции и създаване на поетични смисли. Чрез експериментирането с различни цветови палитри тя създава атмосфери, които подчертават емоционалните и символичните измерения на всяко произведение. Сред всички аспекти на нейната практика изследването на цвета остава една от най-вълнуващите и преобразуващи части на творческия процес.

Когато емоциите вземат превес
Тъй като нейната художествена практика е дълбоко свързана с вътрешния ѝ свят, творческите ѝ затруднения често произтичат от самата нея. Един лош творчески ден не е непременно свързан с липса на идеи или технически умения. Тя се проявява, когато разочарованието вземе превес и започне да доминира процеса. Тези моменти могат да създадат разстояние между намерението и реализацията, затруднявайки развитието на творбата. Въпреки това, признаването на тези емоции и разбирането как да се справяме с тях се превърна в важна част от поддържането на творчески живот в дългосрочен план.
Музика, памет и културни разкази
Вдъхновението идва под много различни форми. Музиката заема особено място в нейния творчески процес, като динамични женски гласове често съпътстват нейното творчество. Литературата и разказването също оказват влияние върху начина, по който тя възприема образа и представянето. Може би по-неочаквано, източник на вдъхновение е и храната. За нея рецептите, съставките и кулинарните традиции съдържат спомени, идентичност и истории, които се предават от поколение на поколение. Точно както стенописите, те представляват начини за съхранение и предаване на културата.
Нека забавим темпото, с което възприемаме изкуството
Едно от най-големите ѝ желания е хората да отделят повече време на изкуството. В епоха, характеризираща се с бързина и непрекъснато потребление на образи, тя се надява, че зрителите ще си позволят да наблюдават по-внимателно и да отделят време за размисъл. Изкуството, според нея, заслужава внимание, което надхвърля първото впечатление. Същевременно тя подкрепя по-отговорно използване на общественото пространство, подход, който надхвърля индивидуалното „аз“ и отчита мястото, общността и хората, които ще се срещнат с произведението дълго време след завършването му.

Представителство и връзка
Когато някой застане пред някоя от нейните стенописи, нейното желание е просто, но съществено. Тя иска жените да почувстват, че са представени. Да се разпознаят в историите, които разказва творбата, да се вдъхновят и да създадат емоционална връзка с нея. Представителството, в този смисъл, се превръща в нещо повече от видимост – то се превръща в акт на признание и колективно укрепване.
Влияния и творчески кръгове
Сред художниците, които са съпътствали нейния творчески път, Паула Бонет остава едно от най-важните й вдъхновения. Следейки творчеството ѝ още от юношеството си, тя продължава да се възхищава на чувствителността и силата, които характеризират нейния визуален език. Музиката също остава неизменна спътница. Рапърки като Ла Гата Катана, Las Ninyas del Corro и Faenna ѝ дават сила и вдъхновение, докато колумбийската кумбия я свързва пряко с народната традиция и културната памет на родината ѝ.
С поглед, насочен напред
Когато си представя бъдещи артисти за „Art & The City“, Cucaracha Biónica споменава творци от Колумбия, които дълбоко възхищава, като Agria, Nats Garu, María Tarazona, Rito Sin Sermones и Violenta.
В света на Cucaracha Biónica стенописите не са просто изображения, нарисувани върху стени. Те са пространства за слушане, учене и свързване — места, където жените, мястото, паметта и природата се срещат, за да разкажат истории, които иначе може би щяха да останат невидими.

Разгледайте още от нейните творби и я последвайте в Instagram.
